Откакто тютюнопушенето беше забранено на публични места, „фас почивката“ се превърна в нова форма на общуване и приобщаване.
Понякога доброволно избрана, друг път – поради липса на алтернатива, цигарата е най-често срещаното средство за опознаване на колектива. Без всякакво намерение да издигаме в култ тютюнопушенето, ви предлагаме една анкета за и около пепелника.


Беше време, когато паузата „на по цигара“ не съществуваше, защото пушенето на работното място беше нещо повече от обичайно. Толерирани и понасяни по неволя от непушачите, облаците дим се разнасяха по цял ден в офисите. Нравите и обичаите уж еволюираха. Но до каква степен? Ексжертвите на пасивното тютюнопушене се превърнаха в жертви на новата цигара пауза, на която не са поканени.
И най-обикновеното пушене изисква организация. То включва стратегии, които изключват непушачите. Днес все по-малко предприятия имат специално помещение за привържениците на тютюна. Така излизането на балкона или извън работното място, за да бъдат „откраднати“ няколко забранени вдишвания дим, внезапното изправяне и навличане на палтото през зимата или нервното потропване върху кутията са безспорни ритуали, които създават нов тип отношения, близост, дори кланове и често преначертават разпределението на групите в колектива. Някои по-неустойчиви бивши пушачи, не издържат и отново посягат към цигарата.
Новата пауза обаче далеч не обединява всички привърженици на тютюнопушенето. Понякога, вместо да улесни отношенията, тя ги усложнява. Йерархията повелява: не пуши на кое да е място, още по-малко – с всеки.

По приятелски
Васил, 38 години, адвокат, си позволява поне една цигара пауза дневно. По-точно казано, присъства на нея, без самият той да пуши. Това на пръв поглед странно поведение не е случайно. „Да участвам във фас почивката всъщност ми позволява да си почина изобщо. Не придружа ли колегите си, няма да стана изобщо от бюрото през целия ден, а така слизам в двора за 5 минути да подишам въздух. Това ми дава възможност да си отдъхна малко.“ Васил признава, че е парадоксално да търси чист въздух по средата на цигарен облак. Втората теория, която адвокатът поддържа, е, че според него пушачите са по-спокойни и забавни. Така псевдо цигара паузата на Васил се превръща в дружеска 5-минутна среща, както и в разговори и коментари относно останалата част на колектива. Участието в нея е и начин да се избегнат приказките зад гърба и превръщането в обект на неласкателни изказвания, на които са изложени отсъстващите.

Повторното пристрастяване
Кристиан, 43 г., е „жертва“ на забраната за пушене в офиса. Вместо да се откаже завинаги, той повторно се е изкушил от тютюна. За него цигара паузата е начин да дискутира в неформална обстановка евентуални проблеми в работата, както и най-добрият генератор на нови идеи. Кристиан е дизайнер в автомобилно списание. Той работи в колектив, в който мнозинството са мъже на по-малко от 25 години, непушачи. Според Кристиан това се дължи на факта, че новото поколение е закърмено с компютрите, пред които изкарва по-голямата част от времето си. Изкуственият интелект и виртуалните изживявания са се превърнали в по-голяма притегателна сила, отколкото събиранията зад блока за по цигара на предишното поколение. За „старите“, т.е. 40-годишните, обаче това е начинът да се впишат в обстановката, както и да споделят общи спомени от казармата, първите опити да впечатлят нежния пол.

Въпрос на оцеляване
Лидия, 28 години, касиерка в супермаркет, навлича жилетката си. Тя бързо излиза пред магазина, дърпа няколко пъти, след което се отправя към сервизните помещения, за да си направи кафе. Лидия признава, че не изпитва никакво удоволствие от „2-секундната цигара“, както я нарича. През кратките и редки почивки младата жена предпочита да съкрати „фас паузата“. Освен ако някой не я придружи. За касиерките истинското време за пушене настъпва след приключване на смяната. Тогава, преди да поеме към автобуса или метрото, всяка може да излее сърцето си. За Лидия това е най-хубавата част от деня и най-приятната цигара.

Запознанство... и още нещо
В една от бизнес зоните на голям град своите офиси са поместили множество фирми. Самите сгради са проектирани за непушачи. Ето защо работещите в тях имат добре установени места за цигара пауза. Един незапознат с правилата наблюдател би заключил, че всички те са обединени от общата си страст. Соня, 32 години, бранд мениджър, разказва, че тя пуши само с колежката си и въпреки че от време на време разменят по някоя и друга реплика с работещите в съседния офис, никога висшестоящите от тяхната или други фирми не правят същото с тях.
„Цигарата – казва Соня – е възможност за дискутиране, а общи теми за разговор се създават между хора, които имат еднакви интереси и позиции.“ Тя и колежката й са станали приятелки именно покрай цигара паузата. Соня допълва, че когато става дума за отношения между двата пола, нещата съвсем не се ограничават само с кратки любезни реплики. „Много от мъжете вече са прочути заради тактиките си за сваляне на жените. Най-често се започва с молба за цигара или огънче, за да се завърже разговор. После се продължава с организиране на срещи „цигара пауза“ в определен час, а най-накрая и с отдалечаване към някое място, в което могат да останат насаме.“
Соня и колежката й се възползват максимално от 10-минутните почивки. В тях освен вдишването на тютюневия дим, те обсъждат работата си. „В офиса непрекъснато звънят телефоните и сме под постоянното наблюдение на шефовете си. Нямаме и секунда, за да си разменим дори една дума. Цигара паузата не само ни позволява за няколко минути да се откъснем от напрегнатото ежедневие, но и ни освобождава от стреса.“

Лицемерната
Стефания, 36 години, брокер на недвижими имоти, твърди, че поне от 3 години никой не се е осмелил да наруши забраната да се пуши в офиса им. „Всичко започна, след като една от секретарките забременя. Колегите се съобразиха и превърнаха офиса в пространство за непушачи. Само ръководителите на отдели имат собствени кабинети, в които си позволяват да палят по цигара.“ Стефания обяснява тихо, с глас пълен с вина, че един от директорите, чийто кабинет е по-отдалечен, си позволява да пуши непрекъснато в него. В началото, когато била подложена на стрес, му се обаждала, за да го пита дали може да запали цигара при него. После импровизираната тютюнева пауза се превърнала във връзка. И двамата са семейни и Стефания твърди, че ако не са били принудени да се крият, за да изпушат по цигара, е нямало изобщо да се стигне до изневярата!

Истина/лъжа за пушенето на работното място

• Създава приятелства

Истина и лъжа
Пушачите по-често се движат с пушачи, както и обратното. Всеки може да провери това, ако изброи тримата си най-добри приятели. Ако вие пушите, то има голям шанс и те да са пушачи. Истината е, че цигарата улеснява запознанствата и дава възможност за създаването на по-лесни контакти. Пушенето засилва и чувството на солидарност у хората, особено в по-трудни условия като например през зимата, когато привържениците на цигарата са принудени да излизат навън. Погледнато от друг ъгъл, тютюнът изолира. Пушачите избягват съзнателно да ходят на места, където цигарата е забранена, или на гости на непушачи.

• Забраната създава чувство за лишение

Лъжа
Цялостната забрана води до по-малко „страдания“ у пушачите от частичната. От момента, в който любителят на цигарата знае, че има, макар и минимална, възможност да пуши, мозъкът му е непрекъснато зает с мисълта кога и как да го направи. Цялостната го поставя в положение на безизходност и по-този начин ограничава нуждата от тютюна.

• Цигарата намалява стреса

Лъжа
Ако е истина, че пушачите, които не са запалвали цигара, известен момент изпитват никотинов глад и поради това считат, че тютюнът намалява стреса, то с всяка изпушена нуждата от пушенето се увеличава. То е вид дрога и предизвиква зависимост, която повече натоварва, отколкото намалява напрежението.

• Отказването предизвиква смущения в концентрацията и намалява продуктивността

Лъжа
В началото наистина способностите за съсредоточаване могат леко да намалеят. В дългосрочен план обаче бившите пушачи ги увеличават дори повече от периода, в който са палили цигара след цигара.

Страниците подготви: Димитрина Шишкова

Четете още в новия бр. 28 на „Журнал за жената“

Специални страници
Лесни трикове срещу йо-йо ефекта

Красота
Красотата през вековете: Узнайте тайните на женската хубост в 3 поредни броя

Любов и партньорство
Сексът и жената на 30+
Най-хубавото предстои!

Уютен дом
Разумното решение за всеки сезон: Климатикът – икономичен и ефективен

Моят живот
Среща с певицата Мая Нешкова

Мода
Новата класика: бяло и сиво

Тази седмица опитайте...
Виенски кюфтета и други вкуснотии