Управлението на парите в двойката е отражение на отношенията между партньорите. Пълно сливане, поделяне, доминация... Кое поведение от изброените характеризира нашето семейство? Нека разкодираме интимното си счетоводство.

Според схващанията любовта и парите никога не са вървели ръка за ръка. На пръв поглед това е нормално – всеотдайните и чисти чувства не би трябвало да имат нищо общо с прозаичната и користна същност на сметките. Съвременните условия на живот и общество обаче непрекъснато ни подтикват да работим повече, за да печелим повече и съответно да консумираме повече. Съизмерено с тази реалност, като че ли семейството остава единствената сфера, която не е подвластна на ширещия се материализъм. В него на пръв поглед нищо не се купува и нищо не е за продан, то е вселена, в която дребните сметки и непозволените удари под кръста на съществуват. Допълнителни фактори като безоблачно детство, болезнени спомени, романтични идеали... множество причини ни карат да се стремим да избягваме грубата действителност и света на парите. ПОГРЕШНО! Семейните консултанти твърдят, че в действителност именно в момента, в който двойката изпадне в криза, парите автоматично се превръщат в повод за упреци и скандали. Сами по себе си от значение, финансите обаче в действителност са само претекст, за да не говорим за други, по-значими проблеми. Сексуалната неудовлетвореност, липсата на чувства и внимание, застоят в кариерата... се прикриват, като се прехвърлят от сметката на разочарованието върху тази на семейния бюджет.

Психолозите твърдят, че в семейството парите играят ролята както на симптом, така и на символ. През 1900 г. немският социолог Георг Зимел е убеден, че парите могат да се превърнат в „пазачи на най-интимните ни състояния“. Той разкрива дълбочината на връзката, като подчертава ролята на финансите за запазване на семейството. Също така твърди, че най-добрият барометър за измерване степента на доверието, което партньорите изпитват един към друг, е моментът, в който единият поверява на другия приходите си (например за поддържане на домакинството). Това, което на пръв поглед изглежда като реорганизация на ежедневието, за онези времена е имало много по-дълбок смисъл – преминаването на семейната каса от мъжа при жената. В наши дни тя се изразява в прегрупиране на бюджета от самостоятелните сметки, които всеки от партньорите има – в обща. Едновременно с тях обаче продължават да съществуват традицията на отделните, както и смес от едните и другите. Какво говори изборът на сметка за нас самите и отношенията ни с партньора? Много, според психоаналитиците. Ето тяхното обяснение и разкрития.

Обща сметка: желание за контрол
Всичко, което е мое, е твое и всичко, което е твое – мое. Общата сметка отговаря на логиката на пълното сливане на двойката. Взаимствано директно от традиционните социални модели, този тип функциониране на финансите е еквивалент на едновремешната схема, при която единият от партньорите – най-често жената, не е работила и е нямала източници на доходи. Днес, когато обичайно и двамата упражняват определена професия, общата сметка символизира връзката по най-позитивния й начин, тъй като олицетворява пълното сливане и поделяне на придобивките. При условие че и двамата партньори се чувстват пълноправни и не се наблюдава потиснатост у единия от тях, това би било чудесно. Но ако единият изпитва трудности да изрази мнението си или е в ролята на пасивен наблюдател, то ситуацията е съвсем различна. Този партньор най-често губи изцяло контрола не само върху емоциите и схващанията, но и върху средствата си и в крайна сметка се превръща в жертва на финансова злоупотреба. Психолозите обясняват това с факта, че когато съжителстваме с някого, у нас неизменно се появяват пулсации, които ни подтикват към осъществяване на контрол. Породени от искрен интерес към другия, те могат да бъдат дори позитивни. В обратния случай обаче представляват единствено начин за шпиониране и възможност да не изпускаме другия от поглед. Това се случва, когато всички покупки, извършени от единия партньор, без значение от характера и стойността им, са щателно преглеждани и/или критикувани от другия. Тук психолозите говорят за наличие на спирала на обсебването и трудност да приемем партньора си такъв, какъвто е.

Този тип отношения се изгражда и от двамата: целта както на „контролирания“, така и на „осъществяващия контрол“ е да се приближат до партньора си. „Жертвата“ се опитва да заздрави отношенията, независимо че това се осъществява по негативен начин. Например, ако една жена харчи неразумно много, това най-често е реакция спрямо прекалената стиснатост на съпруга й и изразява желанието й той да се промени. Обратно – контролиращият държи сметка за всяка похарчена стотинка не толкова заради стойността на парите, а от страх, че ако отслаби вниманието си, ще загуби партньора си. Според психолозите обаче и едната, и другата крайност, за съжаление, представлява най-сигурното средство да се случи това, което и двамата се стремят да избегнат на всяка цена – загубата на партньора.

Отделни сметки: борба за надмощие
Дали партньорите, които държат да контролират приходите си и да разпределят помежду си плащането на общите разходи, са символ на свръхмодерното общество? Какъв е смисълът на това силно развито чувство за равноправие и това ли е най-добрият вариант на съжителство? Кой тип двойки го предпочитат и доколко той е успешен? Най-големите му почитатели са семейства, при които и двамата партньори работят и имат собствени доходи. Семейните консултанти твърдят, че в кабинетите им идват много такива двойки. Специалистите обясняват нуждата от тяхната намеса с това, че партньорите не издържат дълго да водят сметка за това, кой за колко и при какви обстоятелства е купил и най-малкия предмет. Животът на тези семейства се е превърнал в неспирен низ от счетоводни операции. В него всичко се подлага на отчет, тъй като подсъзнателно двамата партньори се стремят да се конкурират, и то не само един спрямо друг, но и спрямо личната си съдба – доколко са преуспели относно братята и сестрите си, родителите и т.н. Зад всички цифри, пресмятания и изчисления кой колко получава се крият множество бъдещи проблеми. Животът невинаги е лесен, погледнато от финансовата страна. При неспирния опит всичко да се трансформира в математически изчисления над стремежа за уж разпределяне по равно на семейните разходи изплува този за надмощие на един от партньорите.
Толкова ли е страшно да влеем доходите си в общата семейна каса? Трябва ли да приемаме приходите си като ексклузивна лична придобивка? Не, тъй като това е най-лесният начин да се отслабят връзките в семейството. Психолозите разкриват, че наличието на отделни сметки у партньорите всъщност се доближава до животинската реакция, изразяваща недоверие. Начинът на управление и разпределяне на семейния бюджет е отражение на доверието, което изпитваме към половинката си, и мястото, което й отделяме в живота си, както и личното ни отношение към избора ни да живеем с нея. Отказът да разпределяме изобщо или с партньора си е начин за опазване на личното пространство и придобивки, неприемане на поделянето, а в края на краищата това е смисълът на отдаването.


Общи и отделни сметки едновременно: истинско партньорство?
На пръв поглед това е идеалният вариант. Общата сметка символизира съюза, отъждествява връзката, а отделната позволява на всеки от двамата да запази своето пространство. В определена степен тази схема разкрива безспорна и хармонична еволюция към истинско партньорство в двойката. Когато обаче единият печели доста по-малко от другия, разочарованието и неудовлетворението се промъкват в семейната идилия. В това положение първият може много по-рядко да бъде финансово независим и по този начин се чувства задължен или не на „висотата“ на печелещия повече. Този риск може да събуди стари рани като усещането да бъдеш жертва на несправедливост. Това чувство е нормално за всеки човешки индивид и датира още от детството. То се изразява в усещането (дори то да не е основателно), че личността е обект на лишения – сантиментални или материални.
Терапевтите са на мнение, че въпреки това алтернативата на притежание на общи и отделни сметки едновременно не е признак за липса на зрялост или доверие. „При семейния живот и двамата партньори трябва да са наясно, че неизбежно свободата и личното пространство се ограничават и че отношенията не следват линейна права. Надеждата, че нищо няма да се промени, че всеки ще запази същите навици, е илюзорна. Парите символизират обвързването и обещанието „в добро и зло“.

Сметките в цифри
55% от семействата имат обща сметка
18% имат отделни сметки
27% използват двете системи

Кой как се организира?
58% от жените разпределят семейния бюджет ден за ден, 11% от мъжете
41% от жените плащат битовите сметки, 30% от мъжете
31% от жените се занимават с попълване на данъчната декларация, 39% от мъжете
49% от жените смятат, че за мъжете е неудобно да имат по-ниска заплата от тях, но само 24% от мъжете считат тази ситуация за притеснителна.

Страниците подготви: Димитрина Шишкова


Четете още в новия бр.38 на „Журнал за жената“
Моят живот
Съвременната Шехерезада
Българка разказва приказки на френските деца

Тази седмица опитайте...
Ябълков десерт с боровинки

Мода
Обувките и чантите на този сезон

Здраве
Байпас на сърцето
Шанс за живот

Домешин любимец
3 нестандартни предложения за домашни любимци – на стр. 40

Красота
Тайни от Холивуд
Да се гримираме като звездите