Казват, че прошката пречиства душата. Но дали винаги е възможно да обърнем гръб на случилото се в миналото и да продължим напред?



Понякога душевната болка е много по-силна от физическата, а раната в сърцето ни често така и не заздравява. Та нали човекът до нас е онзи, когото сме избрали да бъде наш спътник, наша опора! На него разчитаме да застане до нас в трудни моменти. С него сме един отбор, изправил се срещу останалия свят. И тогава ненадейно се оказва, че любовта и доверието са били илюзия, че всъщност не познаваме мъжа на сърцето си, че освен за нас той е имал очи и за друга! Мечтите и надеждите ни рухват разбити в краката ни и не знаем дали някога отново ще могат да бъдат съградени!

Как да постъпим, ако половинката ни измени?
Да простим и да продължим по старому заедно? Или независимо че сме му дали прошка, да го напуснем?
А може би измяната в никакъв случай не бива да се прощава?