Казват, че всяко малко момиче си мечтае един ден да срещне своя принц, да облече бяла сватбена рокля и да живее дълго и щастливо като омъжена жена.



Днешните еманципирани жени обаче като че ли все по-често отричат брака като институция, създадена да ги държи покорни.

Някои от нас предпочитат да живеят с половинката си, без да слагат подписа си под брачно свидетелство. Причините за това са много и разнообразни – от нежелание да се харчат пари за тържества до убедеността, че официалният документ не е гаранция за щастие. Други пък са готови на всичко, за да станат г-жа Х! В стремежа си да „наденат хомота“ на мъжа до себе си те не се спират пред нищо – дори пред уж случайно забременяване.

Но има ли общовалиден отговор на дилемата „за“ или „против“ брака?
Винаги ли романтиката изчезва в мига, в който двама души сложат подписите си в гражданското?
Нима страстта продължава да гори само ако живеете на семейни начала, без официален документ? А кой вариант е по-подходящият за децата?